На 24 декември 2009 г.от баницата с късмети ми се падна много дълго пътуване, включително и паричката. През деня на 31 декември отворих класьора с чудесата на света и реших да си избера дестинация, за да осъществя късмета от баницата в действителност. Съпругът ми на шега ми каза да затворя очи и там, където попадне показалеца ми, там да отида наразходка.Пръста ми попадна на Дания. Изглеждаше толкова малка на картата. За въпросната страна имах много оскъдна информация. Като цяло това което бях запомнила от часовете по география. Викинги, скандинавска страна със столица Копенхаген и нищо повече. Дори си мислех, че след като са в Европейския съюз паричната им еденица е евро вместо датска крона, както е в действителност🙂.
Билета беше скъпичък, а и преди 9 г.нямаше директни полети от София до Копенхаген, както днес. Няма да навлизам в подробности, но аз съм човек, който като реши нещо и го постига на всяка цена. От кого да иска човек пари назаем след празници в България!? 
С  мълчание и решителен поглед от моя страна успях да убедя съпруга си да продадем моята кола за желязо, за да си купя билет за Копенхаген. Георги (моята половинка) беше шокиран, но знаеше, че няма да излезе на глава с мен. 
На 7 януари 2010г.излетях за Копенхаген (с прикачване в Прага) и оставих в България две дечица (на 12г. и на 2г.) и човека, който ми е най-добрия приятел в живота (Георги).
Излетях с еднопосочен билет и само 50€ в портфейла, за да сбъдна късметчето от баницата. Същия ден в 18:45ч.кацнах в напълно непозната страна, без да знам датски или дори малко английски език, без да познавам НИКОГО. И  към днешна дата все още съм тук, но с всичките си любими хора. Децата ми бяха най-големия стимул, да постигна почти невъзможни неща.

Историята е по действителен случай. 
Следва продължение...

С нетърпение очаквам продължението...